Настойничество

Прочитайки библейските стихове, още една интересна тема от поученията на Исус се разкрива кристално ясно в умовете ни. Нашият Господ иска да ни увери, че независимо дали желаем или не, ние носим огромната отговорност за доброто стопанисване на това, което ни е поверено. Многократно Библията потвърждава, че ние ще отговаряме пред Бога за това, какво сме правили, което не сме правили и колко чисто сме се старали да живеем тук на Земята – дали сме обичали, дали сме се грижили, дали живота ни е изпълнен с добри дела.

Какво ни е поверено?

Поверените неща зависят от това дали сме мъж или жена. Зависят също дали сме малки или големи на възраст. Зависят и от статуса, който имаме в обществото. Зависят още от нашето физическо състояние и духовно съвършенство. Зависят от духовните дарби и от физическите възможности, които Господ ни е дал или ние сме придобили в процеса на развитие.

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш. (Еклисиаст 9:10)

Когато Господ казва това, Той винаги има предвид вършенето на нещо хубаво!

Много са факторите, които определята нашата отговорност. Бог се съобразява с всички тях и няма да ни държи отговорни за нещата, които не са в нашите възможности и способности, но най-важното за Него е нашето сърдечно отношение към поверените ни отговорности.

Има също случаи, в които ние сами се натоварваме с отговорности, които Бог не ни е дал да носим. Като например да правиш бизнес с алкохол и цигари. Това не е бизнес, който Бог одобрява, следователно Той няма да подкрепи човека, в тези му отговорности.

Нека да разгледаме някои от отговорностите, които Бог ни е поставил.

1. Господари на Земята

Това е една от най-големите отговорости, която е преди всичко мъжка. В началото, когато Бог е сътворил Земята, Той е поставил човека да бъде върховен ГОСПОДАР над всичко. (Битие 2:15) Адам е бил настойник и домоуправител на цялата планета. Трябвало е така да се грижи за Райската градина и да я развива, че цялата планета да стане райска градина. Трябвало е също да пази себе си и жена си от измамите на коварния враг Луцифер. За огромно съжаление обаче, Адам се провали в тази отговорност и от тогава насам господар на тази планета е Сатана. Всички ние виждаме резултатите от неговото извратено егоистично стопанисване. Навсякъде има страдание, нещастия, болести и смърт. От тогава насам нашата малка планета се превърна в учебник за цялата Вселена.

Може да засегна малко мъжката гордост, но ще кажа, че ако Адам беше жив сега, всички мъже трябваше да сме подчинени на него. Не само защото той е наш прабаща и родител, а защото той беше назначен от Бога да бъде управител на този свят. Откакто Адам съгреши, господар на този свят стана сатана, но Господ не желае ние да се подчиняваме на него, защото това би било смъртоносно за нас!

Затова, Господ създаде надежда, огромна надежда за човешкия род!

Господ Исус Христос дойде в нашия свят като невинно бебе, израстна, страда и умря, за да се простят греховете на всички нас и от тогава насам всеки, който се довери на Бога, да бъде освободен от властта на дявола и от силата на злото в нас.

Чрез това изкупление, господар на този свят стана Христос – пътят, истината и живота. Затова единствено Него трябва да зачитаме като Господар! Само на Него дължим живота си днес.

Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. (Йоан 12:31) – каза Исус още преди близо 2000 години.

2. Поверени са ни духовни дарби

Една от духовните дарби включва управление, нещо за което сме сигурни, че Адам е притежавал като духовна дарба (Римляни 12:8). Тази дарба би трябвало да я притежават всички мъже, които имат свои семейства. Духовните дарби са резултат от присъствието на Божия Дух в нас. Ние не се раждаме с тях. Те се придобиват и култивират едва когато човек узрее да вярва в Бога и се посвети с цялото си сърце на Него, за да помага на другите. С тези дарби, човек започва да служи на църквата и вече е отговорен за тяхното прилагане на практика. Всяка дарба, която се използва, тя ще се развива и Господ ще прибавя към ная и други дарби, за да стане човека още по-полезен. (1 Коринтяни 12:7)

3. Настойници на живота си

Бог ни е подарил и живот. Какво означава това? Първо, това означава, че Бог ни дава шанс, уникална възможност да живеем вечен живот с Него в Рая, ако изживеем живота си тук по един достоен начин. Второ, ние сме длъжни да поддържаме здравето си и живота, който ни е даден. Трябва да се грижим добре за тялото си, за да може то да бъде здраво и силно (1 Коринтяни 3:16,17). Несъмнено здравето е важно, нали? Наистина без здраве, всички останали планове, които си правим, остават безсмислени. (Ако се интересувате от основните принци на здравето, можете да прочетете повече тук: Осемте основни принципи на здравето)

4. Поверено ни е имущество

Бог ни дава сили да се трудим и да изкарваме средства, с които да придобиваме имущество. То може да включва къща, апартамент, лек автомобил и всички други подобни неща, за които се сещате. Отношението ни към тях зависи от нашето чувство за отговорност към това поверено имущество. Също така парите, които изкарваме, част от тях ние дължим обратно на нашия Спасител! Това е десятък, който Бог заслужава да получи!

Донесете всички десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така щото да не стига място за него. (Малахия 3:10)

5. Отговорност за партньора си

Ако си мъж, ти носиш по-голяма отговорност в сравнение с жена си или децата си. Това е факт. И понеже това е така, пред Бога мъжете носят отговорност за своите партньорки, съпруги, приятелки. И понеже Бог е наредил такава да бъде йерархията, то най-тежките отговорности лежат върху раменете на мъжете. Дори ако жена ви сгреши в нещо, пак вие трябва да поемете вината върху себе си и да оправите положението. (1 Петрово 3:7)

6. Поверени са ни деца

Децата са нашето наследство, продължение на нашия род и добро име пред обществото. Децата са нашето второ аз. Те са отражение на нашия характер и вяра. Отношението на родителите към тях, определя колко качествени са родителите.

И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез раждането на деца, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие. (1 Тимотей 2:14,15)

Това са само част от отговорностите, които носим всеки ден.

Във втората част от статията, ще напиша малко повече за това колко сериозно Бог гледа на поверените ни отговорности.

Верността към повереното – вярност към Бога

Има две основни притчи, от които ще извадим поуки от Христовите думи.

Първата притча се намира в Марко 12:1-9. (По подобен начин е записана и в Лука 20:9-16.)

Накратко в тази притча Исус разказва за наемници, които господаря на едло лозе наема, за да му вършат работа. Не пише колко добре са си вършили работата, но пише, че са се отасяли изключително лошо към другите слуги на собственика, а накрая даже убиват наследника на лозето. Тогава господаря на лозето идва и познайте как се разправя с тези слуги!

В притчата Исус има предвид евреите, които не приемат пророците, които Бог им праща. Най-накрая, когато идва сам Исус, за да им говори, те го убиват.

Бог им е дал пълен шанс те да извършат мисията си добре като Негови представители тук на Земята, но в крайна сметка, с убиването на Исус, евреите запечатаха като народ отхвърлянето си от Бога. Ето това Бог никога не го е искал! Ето това, Бог нарича духовно прелюбодейство, защото да отхвърлиш призивите на Бога, или да отхвърлиш като гнусно нещо Спасителя на живота си, това е НАЙ-ГЛУПАВОТО И СМЪРТОНОСНО нещо, което някога можеш да направиш!

Вечния живот, който Исус дойде да спечели и да ни подари е НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПОДАРЪК, който някой някога е правил за теб!

Да пропуснеш шанса да вземеш този подарък, това би било най-върховната глупост на света!

Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. (Псалом 5:1)

Ленивият слуга

Втората притча се намира в Матей 25:14-30.

В тази притча, господаря отново отива някъде и не присъства през цялото време в историята. Той се появява само в начало и в края, защото е важно какво правят слугите през това време. На това Библията иска да ни обърне внимание.

Слугите през това време трябва да работят. Бог е инвестирал в тях и е най-нормалното нещо те да използват тази инвеститция, за да се развиват и да спечелят повече.

За разлика от първата притча, където слугите са само лоши, тук има и добри примери за подражние.

Господаря дава на един слуга 5 таланта, на друг слуга дава 2 таланта, а на третия слуга дава 1 талант. На всеки Той дава според неговите способности.

В притчата се казва, че първите двама слуги са работили и са спечелили, а третият слуга е заровил таланта си в земята, тоест нищо не е правил през цялото време. Когато господарят се връща след МНОГО време, слугата изравя таланта от земята и го връща на господаря си.

Как вие наричате това отношение? Мързел? Немарливост? Безотговорност? Безразсъдство? Неуважение?

Това май са точните думи, с които може да се опише отношението на този слуга към Господаря му.

В края другите слуги получават много по-големи награди за работата си. А Господарят нарича този слуга „БЕЗПОЛЕЗЕН”. Той получава отхвърляне, плач и скърцани със зъби... Мъка, която не пожелавам на никого!

Скъпи приятели, вярвам, че никой от нас дълбоко в сърцето си НЕ иска да чуе тези думи за себе си! Нека всеки от нас да даде всичко от себе си, за да развива своите таланти и да стане способен по този начин да бъде съвършен инструмент в ръцете на Бога за доброто и щастието на другите около себе си. Нека никой от нас не бъде ленив и безполезен!

За всичко, което ни е поверено ние носим огромна отговорност пред Бога – за живота и здравето си, за живота и здравето на нашите близки, за приятелите ни, за средствата, които имаме; за способностите, за дарбите и за талантите.

Нашето отношение към тези неща, определя вечната ни участ. От верността в тези нормални човешки отговорности зависи дали Бог ще одобри живота ни за вечността или не!

Истината е, че само ако уважаваме истински Бог и ако Го обичаме от сърце, ще можем достатъчно добре да се погрижим за това, което Той ни поверява. Любовта към Бога и ближния помага нашето отношение към нещата от живота да бъде на необходимото духовно ниво! Във всички останали случаи, грижата за повереното е просто бизнес и тежко робство. Господ не иска да въртим бизнес с Него. Той иска да правим това от сърце!

Защото сме Негово творение създадени в Исус Христос за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. (Ефесяни 2:10)