Небесно царство

Спомняте ли си какво пише в Библията, какво казаха учениците на Исус малко преди Той да се възнесе на Небето? Бяха изминали 40 дни от възкресението Му и дойде времето, когато Той да се върне при Своя Отец.

Точно тогава, малко преди да си замине, учениците Го попитаха следното: „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?“ (Деян. 1:6)

Знаете ли какво разкрива този въпрос?

Той издава един особен, стряскащ проблем... Една огромна и опасна ЗАБЛУДА.

Този въпрос подсказва, че учениците на Исус до този момент не разбираха Неговата мисията. Те не разбираха характера на Божието царство. Дори майката на двама от тях успя да скара другите ученици, като поиска от Спасителя синовете й да бъдат от двете страни на Исус в Неговото царство. Колко амбициозна майка, нали?! И колко неразбираща.

Какъв е проблема?

Всички те искаха да царуват тук на тази Земя, искаха да благоденстват, да просперират, да забогатеят, да живеят добре, да имат слава, мир и благоденствие. Защо искат това?

Нека да разгледаме няколко примера.

В разговор с Пилат в двора на палата му, Исус каза: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, Моите служителите щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.“ (Йоан 18:36) Точно тогава Пилат разбра и се убеди, че Исус не е заплаха за неговото царуване. Затова Го счете за невинен.

Един от учениците на Исус обаче – Петър, смело защити своя учител от арестуване. Извади нож и отсече ухото на слугата на първосвещеника, като смяташе, че това е най-доброто, което можеше да направи. Петър се постара неговия Учител да не бъде предаден на юдеите?

В друг случай преди това, когато Исус обясняваше, че ще бъде предаден на властите и ще бъде подиграван и убит, Петър с дълбока мъка и притеснения за бъдещето каза: „Бог да Ти се смили, Господи; Това никак няма да стане с Тебе!“ (Мат. 16:22). Той отново се застъпи за Исусовия живот и не искаше царството, за което копнееше толкова силно, да остане без своя великолепен цар.

Защо Петър направи това?

Защото нямаше правилна представа за Исусовата мисия.

Очакваше земно царство, затова направи погрешна забележка на Исус.

А какво да кажем за Юда, който си направи тънки сметки как да спечели малко пари от предателство и все пак да стане един от министрите на новия цар? За пари, колкото струва един роб, той предаде Своя Господ и пожела да изпълни СВОИТЕ планове за земно царство... Явно се надяваше, че като касиер ще продължи да взема от касата на царството много повече пари, отколкото сега...

Дори някои от истинските Божии мъже като пророк Самуил, също гледаха на външното.

Самуил харесваше Саул, защото Саул отговаряше на светската представа за красота, блясък и слава.

След това Самуил гледаше по същия начин когато Бог го изпрати в дома на Есей да потърси Давид. Божия пророк наблюдаваше по-големите синове на Есей и тайно се надяваше някой от тях да е новия цар, защото те бяха красиви. Но не! Бог не гледа по този начин на нещата.

Тези случаи, които споменахме до сега ни подсказват само едно: Обичаме си земното и това е. То е в кръвта ни. Ние носим в себе си любовта към света.

Скъпи приятели, мечтаем ли за Земна слава, сила, красота и просперитет?

Привързани ли сме към тези неща? Сърцето ни прилепено ли е към земното богатство?

Злите земеделци

В Матей 21 глава Исус разказва една притча на евреите за хубаво лозе, което един човек насадил, което е дал на земеделци да го стопанисват. Господарят на лозето изпращал други слугите си да приберат от плода на лозето, но земеделците ги били и ги изхвърляли вън от имота. Най-накрая господаря на лозето решил да изпрати лично сина си, като се надявал поне него да почетат.

След това Исус казва: "Но земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха."

Земеделците са само наемници, но пожелали чуждото лозе да вземат за свое. Те отказали да го пуснат без бой. Техния горд и независим дух ги прави да стоят далече от Божията доброта и воля.

Управниците на този свят убиха Исус и отношението им към Неговите последователи ще е същото, защото смятат Земята за свое притежание. Ето такъв е духът на повечето от земните владетели. Дявола ги е заблудил да търсят Земната слава, и да не разбират Божието намерение. Би било жалко, ако и ние като християни не разбираме Божията цел.

О, колко мил и внимателен е Исус към учениците Си! Вместо да хвърли строг укор върху тяхното невежество и заблуда, реши да им каже само: "Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт." (Деяния 1:7)

В края на времето, Бог по свой начин ще подскаже на този свят, че идва да реституира тази земя и да я върне на Адам – първоначалния домакин. В края на времето Той ще направи завет с народа Си, за да върне тази планета на Своето вярно творение. В края на времето, Исус ще дойде да вземе това, което Му пренадлежи. Тази планета е ИЗКУПЕНА с цената на Неговата кръв и Тя Му пренадлежи. Той ще подскаже на този свят по забележително ясен начин, че идва да си я върне... И този път земеделците няма да могат да я задържат... Защото ще бъдат погубени.

Настава война

Знаете ли защо в края на времето ще има битката „АРМАГЕДОН“?

Защото "земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните" (Откровение 6:15) няма да искат да пуснат тази Земя, защото те я смятат за свое притежание... Те смятат тази планета за тяхно имущество и НЯМА да позволят тя да се върне в ръцете на законния й собственик...

Този дух силно владее управниците на този свят, защото зад всяко такова желание стои Сатана – князът на този свят, подстрекателят на бунта в Небето.

Дявола с неговите демони, заедно с неговите последователи в лицето на човеци, винаги са смятали, че тази Земя е тяхна собственост. Те милеят за земното, борят се за земното. Дишат за земното. Те са толкова здраво свързани с този свят, че не ще го пуснат за нищо на света. Във всеки случай, в който видят опасност да загубят своето притежание, влияние и господство, те са готови да убиват, но не и да изгубят това, което имат. Това е много силен светски дух, който е здраво свързан с егоистичния дух на Сатана.

Ако си спомняме добре, първия, който се чувстваше заплашен за земното си царуване още в началото, когато Исус се роди, беше цар Ирод. Той веднага изпрати войници да убият всички деца във Витлеем...

Виждаме колко кръвожаден и безпощаден е Сатана, когато става въпрос за власт и за господство.

Да, в края на този свят ще има битка, точно защото властниците на този свят в лицето на пропадналите протестантски църкви в САЩ и Ватикана, ще се обединят, за да наложат на света своето господство. Ще потъпчат свободата на съвестта, която Бог е дал на всеки човек, и ще се направят на господари над всяка човешка душа тук на тази Земя. Ще потъпчат и Десетте зеповеди, като ще ги обявят за невалидни пред целия свят. Тези хора са се поклонили на Сатана и той им е обещал да им даде господство. Всичко това е описано в 13-тата глава на книгата Откровение.

Въпросът на учениците

Нека да се върнем отново към въпроса на учениците: "Господи, сега ли ще върнеш на Израиля царството?"

Все едно те казват така: „Господи, ние оставихме всичко, трънахме след Теб и вървяхме с Теб три години и половина, защото накрая все пак очаквахме Ти да установиш твоето царство тук на Земята, в нашата държава. Ти нали за това дойде? Ние гладувахме, жадувахме, лишихме се от семействата си, от работата си, от парите си, за да вървим след Теб, а Ти сега си тръгваш и в крайна сметка – нищо... Ти ни разочароваш, Господи! Заблуди ни да вървим след Теб, а сега ни оставяш сами без никаква надежда за бъдещето...  Какво да правим сега?“

Оооо, колко са заблудени те!!! Милеят за земна слава, облаги, величие и благополучие. За земното си добруване, за земните си интереси...

О, колко е жалко! Колко е жалко, когато учениците на Исус са на същия дух като света! Учениците са били толкова заблудени от дявола за Божието царство, че дори до Петдесятница те не разбираха Исусовата мисия...

Въпросът на учениците до толкова ги оприличава с духа на безбожните властници и със силните на този свят, че не остава дори и капчица разлика... Подходящо ли е за учениците на Исус да милеят за същото?! Едва ли!

Разбойника на кръста, този явен смутител на социалните и морални норми, провесен там заедно с Исус, се оказа, че разбира Божието царство по-добре от учениците. Той разбираше, че царството не е земно, а духовно. И там на кръста, без никаква надежда за земно благополучие, той помоли Исус да го приеме в Неговото царство...

Ако Петър разбираше естеството на царството, нямаше да каже: „Бог да Ти се смили, Господи; Това никак няма да стане с Тебе!“ (Мат. 16:22), а щеше смирено да наведе глава и да каже: Твоята воля да бъде, о, Господи!

Нека да помислим сега и за себе си, дали не приличаме на учениците на Исус, дали не търсим земен просперитет и земна слава?

Исус Христос беше изкушаван от Сатана три пъти в пустинята, и последният път изкушението беше да падне и да се поклони на Сатана.

Дявола Го качи на една много висока планина и Му показа „всичките царства на света и тяхната слава“ и каза на Исус: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.“ (Мат. 4:9) Исус отхвърли и това изкушение за земна слава и богатство, и твърдо каза на Сатана: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само на Него да служиш".

Сатана пожела да изкуши Исус с всичката Земна слава и блясък. Защото този блясък е пленяващ и съблазнителен за човешкото естество... Обеща да му даде красотата на Земните кътчета, в които хората копнеят да живеят в постоянно блаженство.

Но Сатана не показа на Исус мизерията и нищетата, в която хората живеят. Не му показа болестите и разбитите домове. Не му показа душевните и физическите рани. Не му показа войната, разрухата и смъртта. Защо? Защото тези неща са отвратителни. А зад тези отвратителни неща стоеше лично бунтовника и убиеца на човека - Сатана.

Но точно заради това зло дойде Исус... Той дойде да излекува тези рани и да даде надежда за по-добър, за много по-добър живот, изпълнен със смисъл...

И така, скъпи приятели, в края, нека да погледнем сериозно към Исусовият призив към всички нас: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко останало ще ви се прибави!“ (Мат. 6:33)