Вяра като синапово зърно

Задавал ли си си някога въпроса, как можеш да имаш повече вяра в Бога? Как можеш да имаш толкова силна вяра, че да правиш учудващи неща с Божията помощ и с това да помагаш на другите, а също и на себе си? Ако тези въпроси се въртят в ума ти, то тази статия е точно за теб.

Вярата, за която става въпрос в тази статия е част от принципите на отношенията ни с Бог, в частност – с Исус.

Какво е вяра?

Най-точното определение за ВЯРА е дадено в Божието слово:

А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме; убеждения за неща, които не се виждат.
(Евреи 11:1)

Човек, който има вяра в Бога, в неговия живот тя има конкретно изражение. Той вярва в Божиите обещания и заповеди, и това променя живота му. Вярата прави човека морален, благороден, боголюбив и човеколюбив. Прави го смирен, кротък и трудолюбив; прави го принципен и дисциплиниран. Прави го внимателен и прощателен, но не и мекушав.
Вярата е правила и прави огромни чудеса в живота на хората по света. Тя променя съдби и заради нея Бог дава благословение на цели нации. Чрез нея, Бог може да направи чудеса и лично в ТВОЯ живот. Всичко зависи от това какво доверие ще имаш ти към Бога.

Нека да разгледаме сега случая от Лука 17 глава.

Представете си Исусовите ученици, дванадесет човека, по цял ден вървят след Него и виждат делата Му на милост, любов и доброта лично към всеки един човек, с когото Той се среща. Те Го виждат да дава зрение на слепите. Виждат как вдига на крака парализирани хора. Виждат как Той напълно излекува прокажени и те отново се връщат при своите семейства. Виждат Го да възкресява хора и да изгонва демони, обладали бедните души. Със силен крясък демоните напускат своите жертви, неспособни да се възпротивят на заповедите на Исус. Няма сила, която може да се противопостави на могъщото Му слово. Той говори с власт и каквото каже, всичко се случва на мига.

Учениците, в продължение на месеци наред, всеки ден виждат тези чудеса. Те са наясно, че силата, която Исус притежава да прави тези чудеса е дадена от Бога. Сърцата им се събуждат за трагедията на хората, с които те всеки ден се срещат и в тях напира едно силно сърдечно желание, подбудено от Божия Дух.

Един ден, след поредните случаи на чудеса, при които учениците са виждали свръхестествената Божествена намеса, те идват при Исус с много специална молба. Молба, която със сигурност е накарала Исус да се зарадва за това, което чува от учениците Си.

И апостолите казаха на Господ: Придай ни вяра.
А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница:
Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?
Напротив не ще ли му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми прислужи, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш?
Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано?
Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
(Лука 17:5-10)

Всяка разказана притча от Исус съдържа духовен принцип. Ние трябва да извлечем принципа, който е залегнал в тази случка, описана от Лука, и да намерим други стихове от Библията, които да потвърдят този принцип. По този начин се тълкува Библията. Тя никога не си противоречи!

Нека сега да се опитаме да намерим този принцип.
Дванадесетте ученика осъзнават нещо много важно – вярата им е слаба, не е като тази на Исус. Исус може да прави чудеса, може да ходи по водата, може да изгонва демони, те не могат. Но те искат да правят чудеса като Него и с това да помагат на хората в тяхната немощ. Тяхната вяра ще се задейства чрез любовта. Затова отиват при Исус и Го молят за помощ. Те искат да имат вярата на Исус и добре знаят, че единствено Той може да им помогне в техния проблем.

Никога не забравяйте, че когато се намирате в най-големите трудности, това никак не е случайно. Бог ви дава шанс да Го опознаете много по-добре от преди и много по-добре да се развие вярата, любовта и доверието ви към Него.

Ако някои неща в живота ви се струват невъзможни, спомнете си примера, който Исус дава с черницата. Той казва на учениците Си, че ако имат вяра колкото синапово зърно, биха казали на черницата да се изкорени и да се посади в морето и тя би сторила това. По човешки, това е абсолютно невъзможно, но за Бог няма невъзможни неща.

Поглеждайки контекста на притчата, изглежда така, сякаш стихове 5 и 6 са откъснати от другите и без особена връзка с историята, разказана след това. Но връзка има и в тази история всъщност е ОТГОВОРА на молбата на учениците.

В стихове от 7 до 9, Исус разказва история от живота, където се разглежда темата за служението,. Представи си, че ти си господар, и имаш слуга, който работи за теб. Ще му кажеш ли веднага когато се върне вкъщи, да седне първо той да вечеря, а след това да сложи на теб? Кой е важният в случая и защо? Важно е да си зададе въпроса, кой е господаря и кой е слугата? Какво иска да ни каже Исус с този пример?

Господарят от притчата символизира Бог. Слугата символизира всички нас – хората.
Идеята тук е, че ние хората трябва да поставим Бог на първо място и да се погрижим първо за Неговата воля и едва след това да се погрижим за себе си.

ЗАЩО Бог иска това от нас?

Ние хората сме свикнали и очакваме все друг да прави нещо за нас и около нас да се върти цялата Вселена. Очакваме и обичаме да сме центъра на внимание, душата на компанията, но това не винаги е здравословно за нас, защото често пъти подбужда егоистичните ни чувства и гордостта ни стига до небето. При Бог обаче на почит е смирението – точно обратното на това, да бъдеш в ролята на господар.

Смирението предшества славата. (Притчи 15:31)

Има две основни причини Бог да иска това от нас.
Първо, за да ни помогне да се смирим и да помним, че над нас има някой много по-голям, много по-силен и много по-важен. От Него всъщност зависи живота ни.
Второ, да ни предпази от възгордяване и егоцентризъм, които биха пратили душата ни в ада. Бог иска да ни направи силни личности, които да НЕ се поддават на своите слабости!

Какъв е извода от притчата?

От притчата става ясно, че ако поставим Бог на първо място в живота си, то това ще ни помогне да развием вяра като Исусовата.
И че когато правим това, ние няма да направим нещо кой знае какво велико, защото това всъщност е наше задължение, това е нашия начин на живот – нещо обикновено, което винаги е трябвало да правим.

Защото сме Негово творение създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. (Ефесяни 2:10)

В този живот много от хората мислят за себе си и само за себе си и почти не мислят за доброто другите. Библията ясно показва, че който поставя себе си в служба на другите, Бог ще го постави да бъде пръв. И обратното, който сам себе си поставя за пръв, Бог ще го направи последен. Този принцип не се харесва на повечето хора и затова има толкова малко хора да  ходят в Божиите пътища. Това обаче е Божествен принцип, който ръководи цялото небе.

Има една поговорка „Падне ли шефа, падам и аз.” Затова е важно, служителя да се грижи добре за господаря си, защото по този начин ще спомага за взаимния успех.

Факт е, че синаповото зърно е много малко, но ако се посади правилно, ще порасне голямо и силно растение. По същия начин и нашата вяра, ако тя има здрава основа и се поддържа правилно, тя ще продължи да се развива всеки ден от нашия живот. Ние трябва да се концентрираме върху Божиите обещания, а не върху проблемите, които ни посрещат всеки ден. Трябва да продължаваме да вярваме в Бог, независимо че падаме. Трябва да бъдем безкомпромисно уверени в Божията подкрепа и закрила, защото Той е гарантирал желанието Си да бъде с нас и да ни помага.

А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще се сбъдне.
Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще се сбъдне.
(Марко 11:22-24)

Единствената цел, за която служим е Божията любов и удовлетворението, а също така че и другите ще бъдат благословени чрез нашите действия. Службата е ключът за Небесния свят. Тя е спасителната стълба, чрез която характерите ни могат да бъдат променени така, че да заприличаме напълно на Бог по характер. Исус дойде на Земята, за да ни послужи и да даде живота си за нас КАТО ПОСТАВИ БОЖИЯТА ВОЛЯ НАД ВСИЧКО.
Този живот ни е даден не за да го живеем за себе си, а за да отразяваме Божията любов. Когато някой прави нещо добро, всички сме облагодетелствани от него. Когато някой прави нещо лошо, всички страдаме от това.

Сега като имаш тази идея, ти можеш да знаеш, когато искаш да расте вярата ти, какво трябва да направиш. Трябва да поставяш Божията воля на първо място и да изоставиш своите егоистични предпочитания. Когато Бог ти казва, че едно нещо е добро, ти трябва да го приемеш. Така вярата ти ще порасне и ще станеш готов за спасение.

Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; 
и всичко това ще ви се прибави. (Матей 6:33)

Исус пожела по този начин да обясни на своите ученици, че това е принципа, чрез който те да развият чудотворната вяра. Ние също можем да вземем за себе си тази поучителна история.

Един ден нашият Господар сам ще стане да ни прислужи на трапезата, която е предвидил за нас за това, че сме избрали да бъдем с Него във Вечността.

Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
Блажени ще бъдат онези слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
(Лука 12:35-37)

1 коментар:

  1. Благодаря за прекрасните разсъждения и мисли! Нека служим на Бог без да мислим за наградата, но да го правим от благодарност!

    ОтговорИзтриване