Не съдете

Хайде нека си признаем, има хора, към които се държим добре, защото ни харесват, симпатични са. Има други хора, към които се държим зле, защото те не ни допадат. Това е лицемерно поведение и е израз на нашите егоистични вкусове и интереси.
Случвало ли ви се е някога, някой да ви събуди през нощта с мощната си кола или мотор, който вдига страшен шум по улицата... Тогава в просъница в мислите си му пожелавате да види някой стълб отблизо...

Съденето често пъти е свързвано с негативно отношение към другите. Но възможно ли е да има и позитивно съдене? Как да разграничим правата на хората, от това да осъдим греха в тях?
Сега ще резгледаме темата за СЪДЕНЕТО, за да разберем какво е мнението на Бог по този въпрос и дали можем или не можем да съдим.

Какво означава „да съдиш”?

В тълковния речник за думата „СЪДЯ” се откриват няколко основни значения:
1. Водя съдебен процес срещу някого.
2. Създавам си мнение по някакъв въпрос.
3. Преценявам и обвинявам.

В общи положения това включва следните няколко смисъла:
- осъждам, издавам присъда, давам под съд, оправдавам;
- правя заключение, правя извод, решавам;
- преценявам, разсъждавам, тълкувам;
- оценявам, произнасям се;

Примери за съдене може да се вземат от ежедневието, като такива са:
- съдиите в съда – решават дело между спорещи страни;
- учителите в училище – когато пишат съответната оценка, която ученика заслужава;
- родителите – когато наказват децата си за непристойна постъпка;

Като цяло думата „съдя” съдържа действие. Тя не е изразява пасивност.
Повечето хора влагат в думата съдене малко по-друг смисъл. Те казват: „Кой си ти, че да ме съдиш защо правя това или защо се обличам така! Никой НЯМА ПРАВО да ми казва какво да правя или как да се държа!” Те се дразнят от преценката на другите за тях, като тяхната реакция се изразява в открит бунт.
От друга страна същите тези хора обаче са склонни да намерят причина да извинят собствените си престъпления, като казват, че зад всяко действие има някаква оправдателна причина. Така може да бъде извинено и най-голямото престъпление. „Ами той е израснал без родители, и затова е станал престъпник.”

В духовния свят, думата „СЪДЯ” придобива много по-широк смисъл и проблемите около разбирането й  стават още по-големи.

Какво значи да съдя в духовния свят?
- да обвинявам някого (за престъпление, богослужение или отношение)
- да оправдавам някого (за поведение, вяра или отношение)

Бог прави ли тези две неща? Определено ДА! Той може да прощава и оправдава, но може и да въздава и осъжда.

Но нека сега да се върнем на отношенията мужду хората. Почти всички Основни учения на Исус Христос са свързани с отношенията. Десетте заповеди също са свързани с отношенията – между Бога и хората.
Един от най-познатите текстове за съденето е записан в Евангелието от Матей, 7-ма глава; нека го разгледаме.

Не съдете, за да не бъдете съдени.
Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око?
Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от окото на брат си.
Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.
(Матей 7:1-6)

Първия извод, който можем да направим от този текст е, че Бог НЕ одобрява съденето и че НЕ трябва да съдим.
Второ, този който съди, има много по-голям проблем – има греда в окото си.
Трето, този който съди, трябва първо да оправи своя проблем, преди да тръгне да оправя проблемите на другите хора, защото всеки отговаря за себе си.
Четвърто, човека, който съди е наречен лицемер.
И пето, кой съм аз и имам ли право да определям кои са кучетата и кои свинете?

Нека да разгледаме други стихове и да видим каква допълнителна информация можем да извлечем от тях по въпроса за съденето.

ВИДОВЕ СЪДЕНЕ

Първият аспект е да съдиш друг човек.

И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
Но самаряните не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
(Лука 9:51-55)

Какво всъщност казаха самаряните на Исус? Те му казаха все едно: „Ти не заслужаваш нашето добро отношение, защото си юдеин. Ние мразим юдеите, затова си отивай! Не заслужаваш да те приемем нито теб, нито твоите ученици.”
Как реагираха учениците на тези думи? Те осъдиха самаряните за нечовешко отношение и поведение към Спасителя. Те сякаш казаха така: „Исусе, ние имаме вярата, че ако се помолим, може да падне огън от небето и да ги погуби всички, които Те отхвърлят. Защо да живеят такива хора, те и без това са грешници и не заслужават Твоята милост.”
Вярванията на учениците, че това унищожение е възможно не бяха основани на някаква измислица, защото те много добре знаят как по времето на Мойсей са били погубени 250 души, като пада огън от небето, заради това, че се разбунтуваха против Бога.
Но най-интересна е реакцията на Исус. Той се скарва на учениците не за тяхната „голяма вяра”, а заради тяхното осъдително отношение. „Вие не знаете на какъв сте дух!” – казва Исус.
По-добри ли се показаха в този случай учениците от самаряните? Разбира се, че не.

Вторият аспект на съденето е да съдиш себе си.

Много рядко сме се замисляли над тази ситуация, но истината е, че много често ние го правим съвсем несъзнателно – много често сами оправдаваме собственото си поведение, като се изкарваме прави или осъждаме себе си за направена грешка до толкова категорично, че сами на себе си не можем да простим.
В тази връзка, апостол Павел отправя към коринтяните едно послание против съденето:

А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
(1 Корнтяни 4:3,4)

Има значение, дали съдиш себе си правилно или погрешно. Има значение защото може да започнеш да се самооправдаваш за това, което правиш, но това също не е правилен подход. Наистина, мечтата на Бог е ние да стигнем до такова състояние, в което да правим всичко по убеждение на съвестта си, така че съвестта ни, достатъчно добре обучена във вярата, да не ни обвинява или изобличава за нищо.

Блажен е този, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
( Римляни 14:22,23)

Третият аспект от съденето е въпроса: Съдиш ли Бога?

Един показателен пример за този случай е когато Исус е в съдилището на Пилат. Фарисеите и книжниците стояха извън двора на губернатора, за да не се омърсят церемониално, а в същото време сърцата им бяха против Този, Който им беше дал Божествените закони за чистота и святост.

А те крещяха, казвайки: Разпни го! Разпни го!
(Лука 23:21)

Всички бунтовници против Бога всъщност съдят Бога, защото те не са доволни от това, което Бог е планувал за тях. Те осъждат Бог на смърт, защото Той пречи на плановете и интересите им. Той не се вписва в тях. Такива хора са готови да убият Праведния, но не и да се откажат от своите егоистични интереси.

В Библията са записани думите от страна на Бога към хората:
Осъдихте, убихте праведния; и той не ви се противи.
(Яков 5:6)

Четвъртият аспект от съденето е въпроса: Съди ли ни Бог?

И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха по средата, казаха Му:
Учителю, тази жена беше уловена в самото дело на прелюбодейство.
А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, какво казваш за нея?
И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.
И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
А те, като чуха това разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, където си беше.
И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече. 
(Йоан 8:3-11)

Тези хора всъщност са търсили начини да осъдят Исус на смърт.
Ако вие бяхте на мястото на Христос и знаехте, че греховете на тази жена ще станат причината за вашата смърт, какво бихте й казали?
Бог не гледа леко на греха, който причинява смъртта Му на кръста! Въпреки това Бог не ни осъжда сега, но ни дава шанс - дава ни време и възможности, за да поправим характерите си и да се приготвим за вечен живот.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
(Йоан 3:16,17)

Какво отношение виждате в тези стихове на Бога към себе си? А на Бог към другите?
А какво отношение имате вие от себе си към другите?

Има и втори аспек от Съди ли Бог.  – Бог наказва сега, за да ни спаси от греха после! Той прави това, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
(1 Коринтяни 11:31,32)

Бог е милостив да създава ситуации, в които ние да видим своите проблеми. Това е израз на Неговото добро сърце. Често пъти ние посрещаме това с неприязън, защото е неприятно да видиш недостатъците си, но пък това ще ни помогне да коригираме характера си и да бъдем спасени.
Бог също не обича да се занимава с грях. Грехът е отвратителен за Него. Но Той ни изобличава и ни показва нашите недостатъци не защото Му е приятно, но защото Го е грижа за теб и мен - за да ни освободи от греховете и слабостите ни, като ни подкрепя със Своята сила и мъдрост.

Защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема",
Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не наказва?
Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
Защото бащите ни за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата святост.
(Евреи 12:6-10)

Нека да повторим видовете съдене:

- съдиш ли другите
- съдиш ли себе си
- съдиш ли Бога
- съди ли ни Бог

Ето че дойде времето да разгледаме големия въпрос в тази тема:
Имаме ли право да съдим или не?

В Библията има две теми по този въпрос:

1. В Библията се казва, че НЕ трябва да съдим!

Не съдете, за да не бъдете съдени.
(Матей 7:1)
Ако бяхте знаели какво значи тази дума: "милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.
(Матей 12:7)

Стиха е цитиран от Исус, а оригинала се намира в Осия, един от малките пророци от Стария завет:
Защото милост искам, а не жертва, и познаване Бога повече от всеизгаряния.
(Осия 6:6)

Евреите бяха стигнали до там да пренасят жертви, които посочваха Божията милост, но самите евреи не бяха милостиви, а осъждаха невинните на смърт. За тях беше по-лесно да убият някого или да го отлъчат от обществото, отколкото да променят собствените си очаквания. Нека се пазим да не допускаме техните грешки!

2. Но казва ли се някъде в Библията, че трябва да съдим?

Не съдете по изглед, но съдете справедливо.
(Йоан 7:24)

Какво трябва да правят хората?
Да съдят справедливо и да показват милост. Да бъдат честни!

Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си, не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измисля зло в сърцето си против брата си.
Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
(Захария 7:9)

Исус търси справедливост и честност, а не търпимост към греха! Той осъжда греха, но не и грешника.
Ако грешника трябва да получи заслужаваща присъда, той трябва да умре. Тази смърт обаче не решава проблема с греха. Греха е отделяне от Бога, от животодателя. Затова Бог не умъртвява грешника, но му дава шанс да коригира живота си и да живее завинаги.
Този, който поема вината на грешника в този случай е Исус. Той пожела да поеме отговорността на свой гръб и вината върху Себе Си, за да се дадешанс на грешника да живее.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ на съденето: Съденето е духовно състояние, израз на негативно, лицемерно и немилостиво отношение към другите; това е отношение на омраза и ненавист към личността, а не към греха.

Кратки коментари за съденето

Съдещия човек не осъзнава, че е грешен; не осъзнава, че неговия грях натоварва и смазва другите, отдалечава го от Бога.
Съдещият поставя себе си над другите, като човек, който взема преценката в ръцете си, за да прецени кой какво заслужава да получи.
Съденето е свързано с лицемерието – Който съди, той иска да убие праведния!
Съдене е също когато се опитваш да изтръгнеш плевелите от нивата с житото. Бог не иска да правиш това.
Да съдиш, означава да произнесеш (смъртна) присъда, означава да бъдеш НЕмилостив. Исус никога не е осъждал! Той проповядваше: „Милост искам, а не жертва!”
Да осъждаш другите не е добро, защото това издава измамливото си сърце и омразата, която таиш към хората около себе си, респективно към Бога.
Много често да съдиш, означава да дадеш неправилна преценка на ситуацията – пази се от това.
Хората, които съдят са твърде самоуверени, че правилно правят това.
Съденето (лошото съдене) не върши Божията воля.
Онзи, който съди, осъжда себе си, защото той не е по-добър от осъдения.
Съденето има и ДОБРА страна – то може да отсъди правда за праведния, да го оправдае.
Обвиняването е позволено само на Бог, защото носенето на вина е тежко нещо; и понеже само Бог може да оттегля вината от нас, то само на Него е позволено да съди, да обвинява и да оправдава.
Всяко съдене трябва да се прави с цел за назидание, а не за унизяване! Само мъдри и истински обичащи хора могат да отсъдят правилно и градивно.

***

Един от най-опасните моменти, когато сме в близост да осъдим някого това е когато го наричаме с някакъв епитети. Много често ние използваме думи, за да наречем по някакъв начин някой човек, или нещо, което той прави, но което не харесваме. Много често самите ние наричаме себе си с такива епитети или сами осъждаме това, което правим.

Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".
А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.
И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава ела и принеси дара си.
Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
(Матей 5:20-25)

Да обидиш някого или да го наречеш с някакъв епитет не е грях, но е много близо до това да го осъдиш и да се изложиш на огнения пъкъл. Затова, когато обиждаш някого по някакъв начин, тогава си само на една стъпка от пропастта на осъждането. Защото много често обидата е свързана с неприязън и омраза към другия.
Затова, за да се предпазиш от това да съдиш, по-добре НИКОГА никого не наричай с каквото и да е определение (примерно: голям си простак/много съм прост), защото следващото, което следва е да кажеш: „Заслужаваш... еди какво си.”
Но кой съм аз да определям кой какво заслужава? Тази привилегия принадлежи само на Бога!

При нас хората знанието, че Бог ще ни съди, е свързано с негативен и страшен смисъл, именно заради представата за Бога, че е личност, която обича да наказва и да убива. Като че ли Бог е някакъв полицай, който постоянно търси грешките в нас, за да ни накаже. Ако беше така, до сега нямаше да ни има на тази Земя. От друга страна, животът на Исус многократно и достатъчно силно потвърждава, че всъщност Бог не иска света хората да бъдат осъдени, а да бъдат спасени. Той предаде Сина Си на съда и на смърт, за да потвърди тази важна истина – готов е да пожертва себе си, а не нас.
Когато Бог съди, той винаги издава справедлива присъда.

Как да съдим правилно?
- трябва да сме покаяни;
- трябва да мразим греха;
- трябва да сме изоставили всички съзнателни грехове и да няма нещо, за което Бог и съвестта ни да ни обвиняват;
- трябва да сме сърдечно добронамерени към другите, и да се опитваме да ги извиняваме, а не да сме готови да ги съдим (не винаги можем да знаем ситуацията, от която те идват, трябва първо да я разберем, преди да вземем решение за тяхната съдба).
И все пак, има неща, които не могат да се извинят, но трябва да се накажат.

Кой има право да съди?
Да съди, има право само Бог. Когато му дойде времето.
Дори и Той не го направи когато дойде за първи път на Земята.

Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
(Йоан 3:17)

Бог не би обвинил никого в каквото и да е престъпление, ако преди това не е дал достатъчно информация за Себе Си какво точно очаква от нас.
Той не би могъл да подвете под отговорност нас хората, ако не се е показал достатъчно ясно на света. Той обаче направи това чрез живота на Исус Христос – нашият Спасител. Сега ни е дал време хората да проумеем това и да се променим.
От тук нататък Бог вече има правото да съди хората, които не приемат дори последното, което Той е направил за тяхното спасение.

Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали;
сега, обаче, нямат извинение за греха си. 
(Йоан 15:22)

Защо разказвам всичко това?

Един от най-големите проблеми, които света ще има в края на времето, който ще стане световен проблем, това е смазването на свободата на съвеста, чрез смесването на религиозната и политическата власт. Това е осъдително според Библията!
Това, което ще сгромоляса Америка, ще е смяната на конституцията й. Това ще доведе до нейния край. Тя ще промени гражданските си закони така, че да има законово основание да отнеме правото на всеки човек да изповядва Библейската религия. Тя ще подаде ръка на католическата църква, за да направят съюз за потискане на целия свят и за да може да наложат своите бизнес интереси на всички хора.

И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.
И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?
(Откровение 6:9,10)

Да съдиш вместо Господ означава, да проявиш тоталитаризъм, което противоречи на елементарните права и свобода на съвестта на всяко човешко същество.
Съдещия, поставя себе си на мястото на Бог и си присвоява неговите функции на съдия и законодател. За такъв се представя папата, който според своите думи има право да опрощава грешниците и да им дава право да живеят в Небето – място, в което само Бог има право да пуска, и място, където самия папа никога няма да бъде.

НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ВИ НАЛАГА В КАКВО ДА ВЯРВАТЕ!
ВСЕКИ, КОЙТО ПРИЛАГА НАСИЛИЕ ВЪРХУ ВАШАТА СЪВЕСТ,
ИЛИ ВИ ОСЪЖДА ЗАРАДИ ВЯРАТА ВИ В БОГА,
ЩЕ ПРЕТЪРПИ ОСЪЖДАНЕ ОТ САМИЯ БОГ
И ЩЕ ПИЕ ОТ ЧАШАТА НА БОЖИЯТ ГНЯВ.

Нека да го кажем: „Светиите ще съдят света” (1 Коринтяни 6:2), защото ще са устояли на изкушенията и изпитанията, ще са победили с Божията помощ и ще са доказали с живота си, че Бог е прав и че Той помага на тези, които викат към Него за помощ.

Господ е наш съдия,
Господ е наш законодател,
Господ е наш цар,
Той ще ни спаси.
(Исая 33:22)

Няма коментари:

Публикуване на коментар